Шунгит - камъкът-спасител

Не напразно много предсказатели посочват Север, считайки го за спасително място  от екологичните бедствия. Север, Карелия - единственото в света местонахождение на шунгит, минералът, който няма аналог както по целебни качества, так и по многообразните си свойства.

Шунгитът лекува, спасява, пречиства, заздравява, защищава, нормализира, възстановява и даже отглежда нови клетки и тъкани. Удивителен минерал: всичко, което вреди на хората и на живите същества, той го убива и поглъща, а всичко, което е полезно - концентрира и възстановява. Учените, изследвали шунгита, в един глас заявяват: това е чудо!

Загадката на остров Кижи

Към крайбрежието на Нева се приближи бял параход. След няколко минути от палубата започнаха да се спускат малки групи туристи, но сред тях нямаше нашите момичета. Тъй като нямаше какво да правя, аз започнах да разглеждам хората, които минаваха покрай мен. Колко красиви бяха всички. Интересно, кои са те? Изглеждаха различни един от друг - и по възраст, и по облекло: от костюми от бутик до съдрани джинси. И въпреки това имаше нещо, което ги обединяваше. Вглеждайки се внимателно, аз изведнаж разбрах: лицата на всички грееха радостно. И изглеждаха толкова отпочинали, като че ли не са ходили в Кижи на разходка под лъчите на нашето не много приветливо слънце, а са изкарали поне  месец-два някъде на Канарските острови...

А ето и нашите красавици. Доволни! Вървят, като че ли не усещат краката под себе си. А  как не искаха да отидат! Колко я убеждавах моята кръстница и нейната приятелка Ана да отидат в Кижи. Разбира се, нищо особено от това пътуване не очаквахме ние с Ирина, моята най-добра приятелка, но се надявахме, че момичетата поне малко ще си отдъхнат след сесията, а главното, ще се откъснат от телефона и ще престанат да задават един и същи въпрос: "Звънил ли е някой?" За  съжаление, от любовни страдания не спасява даже Кижи, но все-пак...

И ето ги, излязоха нашите "страдалки" весели, оживени, бърборят; усмихват се и не задават никакви свещенно-заветни въпроси. Интересно. Много интересно...

Прибрахме се в къщи, всичките кулинарни изискани  блюда изчезнаха за минута и още поискаха. Ирина не издържа:

- Хайде, не ме измъчвайте. Разказвайте, какво се е случило там с вас.

- Нищо, мамо. Просто животът е хубав и разнообразен, а ние от глупост не сме го забелязвали.

- А островът хареса ли ви?

- Да, много.

- И какво по-точно?

- Храмовете са много забележителни. Строги и в същото време пластични. Преображенската църква, представяш ли си, с двайсет и два купола, и иконостасът  е на четири етажа. Красота... Но не такава, на която сме свикнали, а много хармонична. Тиха, ласкава. И на душата от нея ни стана спокойно и леко. И какво още? Природа...

И замълчаха и двете. Трудно им беше да намерят думи, за да разкажат  впечатленията си. Я реших да им помогна:

- А  каква беше природата?

- Ами нямаше нещо особено и не видяхме Онежко Езеро.

- Е добре, може да сте срещнали  интересни хора?

- Не. Ние с никого не сме се запознавали. Ние бяхме само двете и ни беше добре.

"Хубаво, - помислих си, че храмовете действително са могли да успокоят техните развълнувани души, привели са чувствата им в хармония. Но защо те двете така са се разхубавили само за няколко дни? Нищо не разбирам". Повече не ги мъчих с нелепи въпроси, а самите  момичета спряха да говорят за пътуването си, само станаха някак по-спокойни и по-ведри.

И аз не бих придала, навярно, сериозно значение на тези удивителни промени, ако не бях прочела случайно в една брошюра фразата: "Остров Кижи изцяло е разположен върху шунгит... който оказва удивително благоприятно въздействие на хората... Храмовете са построени от дървета, които са израсли на шунгитова почва. Затова те не гният..."

Охо! Може би, и нашите момичета са усетили на себе си неговото действие... Какъв ли може да е този тайнствен шунгит? Може би, аз щях да забравя за него, (и тази книга нямаше да напиша), ако съдбата не беше ме сблъскала с този удивителен камък още един път.

Преди няколко години един мой много добър познат – управител на  фирма, за  щастие, внимателен и наблюдателен човек, забелязал, че сътрудниците му никак не изглеждат добре. През цялото време боледуват, а в периодите на грипни епидемии просто остават на легло, ако искаш, закривай фирмата. Настроението им все някакво безрадостно. Когато идват да започват работа, всички се усмихват, шегуват се, а като поработят 3-4 месеца - съвсем други хора: всичко им е лошо, всичко не им харесва, всичко ги  боли. Когато сядат, охкат, когато стават, вият. Самият той рядко се задържал в в кабинета: през цялото време в пътуване, командировки, на приеми, обеди, срещи. А на безкрайната си умора и на радикулита никакво значение не придавал, време нямал. Но когато неговата млада и очарователна секретарка Юлия се разболяла от обикновена настинка за две седмици, а след това се появила бледа, унила и некрасива, собственикът се позамислил.

От начало Владимир реши просто да озелени кантората. Вместо изкуствени палми - само жив бръшлян. До всички компютри - кактуси. В аквариумите - и рибки, и водорасли. На първо време това имаше эфект. Като че ли слънцето надникна през жалузите. И хората се развеселиха. Но не задълго. Растенията, освен папратта, започнаха да изсъхват, да жълтеят, рибките също не се развиваха добре. След тях и хората се вкиснаха. Само двата братя котарака се  чувстваха все така великолепно.  Ето тези котараци ме наведоха на мрачни размишления.

Тогава аз вече знаех това-онова за геопатогенните зони, знаех, что единственните животни, които се чувстват там нормално, - това са котките. И аз реших  да поговоря с Владимир.

- Володя, при тебе котараците изключително добре се чувстват. Защо не си провериш мястото: може, кантората ти да е разположена в геопатогенна зона.

Но понеже тези котараци бяха всеобщи любимци, аз, със своята забележка предизвиках само недоволство:

- Просто ние ги обичаме и добре ги храним.

- А цветята не ги ли обичате?.. Добре. Вижте сами. След няколко месеца ми позвъниха:

- Слушай, ти какво ми говореше за зоната? Измъчих се съвсем; болница е това някаква, а не моето предприятие, а и сам започнах да сдавам багажа. Може, и да си  права. Как да проверя тази зона?

Аз му  дадох телефонния номер на един познат, и след 10 дни позвъних, за да узная резултатите.

Промените при Володя, е трудно да се опишат. Този солиден, спокоен, уравновесен бизнесмен беше просто в паника. Той крещеше в слушалката, забравяйки за това, как изглежда:

- Аз не знам какво да правя! Сергей Иванович ми каза, че сградата е разположена в много лошо място! Тук преминава и даже се кръстосва някаква геопатогенна ос. Ти разбираш ли, какво е това?

Аз прекрасно разбирах всичко.

- Казал ли си на хората?

- Още не. Но трябва нещо да се направи. Аз и тях, и мене ще осакатя. Те ходят като полумъртви.

- Да, това, разбира се, е много вредно за здравето. Може би, и онколо...

- Не трябва, не ми казвай всички тези диагнози. По-добре кажи, какво да правя!

- Бързо се премести.

- Но как?! Аз не съм просто под наем. Я вече съм купил тази проклета сграда! Ремонт съм направил. Знаеш ли, колко струва един ремонт? А пристройката... Не; това е  катастрофа. Я даже не мога да работя. Като отида там, косата ми настръхва от ужас.

Действително, положението не е просто. Всеки го разбира. Какво може да кажеш на  нещастния руски бизнесмен? Не може да се местиш, значи- трябва да се защитиш от излъчванията. Всичките тези картони, покрити с восък, метално фолио, сламени изделия са детски работи. Всичко това, разбира се, екранира; но слабо, локално и за такъв случай съвсем не подхожда; дори да сложиш стотици.

Изхода подсказа Сергей Иванович, същия този багетист, опитен специалист в областта на биоенергетиката и аномалните зони. "Вие знаете ли, - каза той, - сега за защита с успех използват един материал – шунгит. Това е удивителен камък. Той притежава мощни екраниращи способности, не съпоставими  с каквито и да било  други вещества. От него може да се сипе под пода, на чердака, да се облицоват с него стените... И главното, че не е нещо вносно – местонахождението му е тук, у нас  в Карелия. Но не е необходимо да се ходи в Карелия, в Петербург има фирма, която се занимава с тези проблеми". И Сергей Иванович ни даде  адреса  на ООО "Минеральная продукция".

И ето тук, слушайки Сергей Иванович, аз си спомних, че тази дума - шунгит - аз вече съм я чувала. Спомних си за забележителното, свято място Кижи, за момичетата, върнали се оттам с разведрени лица. И така ми стана интересно, че в ООО "Минеральная продукция" отидохме заедно с Владимир ...

Шунгит, този черен камък, даде на мен и на моите близки не само физическо здраве, но и удивителен душевен покой. Той измени целия ми живот, направи го по- радостен и хармоничен. И затова аз искам да разкажа за него на вас, мои скъпи читатели.

Марциалните води

"...Понеже онежките води изцеляват различни жестоки болести, а именно: скорбут, ипохондрия, жълтеница, стомашно безсилие, повръщане, разстройство, бъбречни болести, камъни, пясък или по-малки камъчета. И от прочие болести имат огромна сила..."

(Из Указа на Петър Велики за откриването на Марциалните Води в Олонц, 20 март 1719 година. Именник)

На бреговете на Онежкото озеро, в затънтено Толвуйско селце, умирала в заточение знатна нещастница - болярката Ксения Романова. От преживените беди, самотата и оскъдното хранене тя започнала да получава припадъци. И Ксения щяла дя загине, да се разтвори като прашинка в необозримите онежски простори, ако не било дошло помилване от страшния цар Борис: Годунов премахнал позорното клеймо на злодеи от невинните Романови. А местните селяни, съжалявайки болярката, и посочили живителен извор, водата от който и помогнала да се излекува. Седем дечица била родила преди това болярката, но всички те умирали като малки. Вече след Онежското заточение и след къпането в извора и се родило момченце, наречено Миша. Той, Михаил Федорович Романов, станал основател на държавната династия, царувала в Русия повече от 300 години.

А водният източник, в памет на болярката Ксения, получил името "Царевен ключ"/Царски извор/. Но скоро той бил забравен, и от целебната му  вода се ползували само селяните от близките села, състоящи се от 3 до 5 къщи, наречени Малко и Голямо Царицино.

В тези отдавна отминали времена никой не свързвал силата на живителните заонежски водни източници със залегналата в тези краища загадъчна черна скала – минерал- "аспиден камък", или шунгит, както  го наричат сега изследователите (своето име камъкът е получил от наименованието на най-близко разположеното селце Шуньга).

Отново си спомнили за чудесните водни източници, а по-точно, отново ги открили, почти след сто години, по времето на царуването на Петър I. В 1707 година по разпореждане на Петър І било основано медодобивно производство. В 1714 година работещия в медодобивния завод Иван Ребоев, едва влачейки нозете си от изтощителна болест, открил воден извор в блатото, откъдето извозвали рудата. Тази вода /от открития извор/ той "пил три дена и се излекувал". За този случай узнал Петър І и повелил на придворния лекар Блюментрос да изследва източника.

Блюментрос и хирургът Равелин изследвали водата от уникалния източник и направили заключение, че "марциалната вода има огромна сила" против болестите на сърцето и бъбреците, малокръвие, ревматизъм, скорбут, воднянка и други недъзи, в това число и психически. Такъв дълъг списък впечатлявал. За проверка на действието на  водата решили да лекуват с нея прости хорица: у един - "голямо удряне в левия хълбок", при друг - "във всички мускули голяма тежест", у трети - "в дясната страна отвътре е твърдо", а четвърти "обхванат от жълтата гостенка". И всички те получили "съвършенно здраве", след като са пили 2-3 недели вода от източника.

А наскоро любознателният Петър Алексеевич изпитал действието на тези води върху себе си. Резултатът от царския "експеримент" бил дотолкова добър, че Петър І заповядал да построят на това място дворец. Така се появил първият в Русия курорт, наречен "Марциални води". Курортът бил наречен в чест на бога на войната Марс, тъй като с тези води, заедно с останалото население се лекували, по заповед на  Петър І, ранените и болните войници.

А освен това, войниците на Петър I носели в раниците си шунгит, наричайки го аспиден камък. По време на походите, пускали камъчетата в котларките за обеззаразяване на водата и за придаване на изворна свежест на вкуса и.

По свидетелствата на много съвременници, императорът знаел за антимикробните свойства на аспидния камък от Карелия и даже издал заповед, с която задължавал войниците да пият само тази вода, в която е било държано късче аспиден камък. Заповедта на Петър І не се е запазила в оригинал, но за нея свидетелствуват много съратници на Петър І, което е намерило отражение в десетки исторически романи, описващи събитията около Полтавската битка. В 1709 година лятото било горещо, и водните източници бързо „зацъфтели”/зеленясали/ и станали опасни за хората. Достоверно е известно, че в шведската армия били описани и засвидетелствани масови стомашни заболявания, а в същото време руските войници практически не се разболявали. Шведският крал бил в отчаяние, той самият и сам страдал от разстройство на стомаха. Нашият император спечелил победата, спасявайки своите войници с помощта на аспидния камък.

Отначало курортът "Марциални води" бил много популярен и се развивал бързо. И как иначе, след като самият Петър Алексеевич заедно със семейството си е почивал там четири пъти. Специално за Петър І в двореца са били поставени две дъбови обработващи машини, на които са направени столове, маси, кресла, свещници и други предмети. Но след смъртта на великия руски реформатор курорта бил изоставен, а указа му забравен и изгубен в архивите.

В 1752-1753 година Елизавета Петровна се опитала да възроди предишната слава на курорта. В годините на нейното царуване огромни количества минерална вода се внасяла от чужбина, и това струвало много скъпо. И тогава по заповед на Елизавета в Олонецкия край била изпратена комисия под ръководството на придворния медик Бургаев. Скоро придворният медик се явил със заключение, в което се твърдяло, че "от минералните соли в тази вода са забелязани съвсем незначителни количества минерални частици, и на болните тя вода не може да окаже съществена помощ". Но Бургаев не и е можел да направи друг извод, тъй като за протекцията на чуждестранната вода е получавал значителни суми и цялото му благосъстояние и семейство е зависело от вноса на задграничния товар.

Като резултат многочисленните дворци и постройки били разграбени. От старинните  здания до наши дни се е съхранила само църквата с иконостас от дърворезба и паникадилото – собственоръчна изработка на Петър I. Едва в 1910 година, по време на подготовката на празнуването на 300-годишнината на дома на Романови, на Петрозаводската област било разрешено да направи сграда от дървесни трупи над извора „Царевен ключ”. А за курорта "Марциални води" временно забравили...

Оттогава изминали почти 100 години. И сега в официалния справочник за курорта "Марциални води" може да се  прочете, че тук лекуват болести на костно-мускулната система/опорно-двигателния апарат/; болести на храносмилателните органи; болести на нервната система; болести на пикочнополовата система; болести на ухото, гърлото и носа; болести на дихателните органи от нетуберкулозен характер; болести на кръвта и кръвоносната система; хипертонична и хипотонична болести; варикозно-разширени кръвоносни съдове при отсътствие на възпален процес.

Интересно е, че до неотдавна всички целебни свойства на марциалните води се  обясняваха с наличните в тях железни съединения. Но води, съдържащи съединения на желязо, се намират в Русия почти навсякъде- (например, нашето "Полюстрово"), а очевидно е, че те нямат такава лечебна сила. Нещо повече от това, много често такива води се оказват негодни за пиене. Ето тогава учените се замислиха: може би, не в желязото е причината, а в камъка, наречен шунгит, през слоевете на който се просмуква водата. Нали е известно, че минералите не само чистят водата, но и отделят в нея част от своите компоненти. Така че какъв е този уникален минерал - шунгит?

Камъкът-загадка

По изчисления на учените, възрастта на шунгита е почти 2 милиарда години. На външен вид тази скала прилича на каменни въглища, но е залегнала в много древни пластове на земната кора, сформирани тогава, когато на Земята не имало нищо живо. Откъде се е появил този странен камък? В това време на нашата планета не е имало още гори, от които да е било възможно образуването на въглеродни съединения: камъни, въглища и др. Съществували, както смятат специалистите, само протобактерии, намиращи се в безкислородна атмосфера. И изведнаж огромни залежи от удивителни минерали... Кой ги е подарил на човека? Защо? Как?

Отговорите на първите два въпроса, според мен, са достатъчно прости. Бог е предвиждал капана, в който ще се окаже хванат съвременния човек от "достиженията" на цивилизацията, и му е показал изход. Той е създал шунгита за изцеляване, за спасяване на живота на земята. Не напразно много пророци сочат Севера, считайки го за спасително място от екологичните бедствия. Север, Карелия, - единствено в света място, където се намира шунгита.

За отговор на третия въпрос се налага да се обърнем към учените. Съществуват няколко теории, обясняващи произхода на щунгита.

Най-напред, существува предположение, че в плитководните заливи на древните  морета са  живели примитивни микроскопични организми. Морските отлагания, наситени с тези органичи остатъци, са послужили за този основен материал, от който се е образувал шунгита.

По друга версия, твърде екзотична, шунгитът е част от гигантски метеорит, донесен на Земята от къс от разпадналата се планета Фаетон- планетата, на която е  съществувала някога кислородна форма на живот. От нея е дошъл този гигантски остатък, образовайки на мястото на своето падане шунгитовото находище.

Някои изследователи твърдят; че формата и структурата на шунгитовите тела има признаците и особенностите на вулканичните вещества. Возможно е, вулканичното изхвърляне на шунгитово вещество в атмосферата да е изиграл същата роля, както и хипотетичния отломък от планетата Фаетон.

Но както и да е било, се е появил минерал, който няма аналог - както по целебни качества, така и по многообразието на свойствата си. Шунгитът лекува; спасява; изчиства; оздравява; защитава; нормализира; възстановява и даже спомага за нарастването на нови клетки и тъкани. (Да, да, знаменития карелский чернозем в Толвуйския совхоз- не е нищо друго, освен шунгитов насип. В изключително тежките каменисти почви се е родил най-едрият северен картоф.) Удивителна скала: всичко, което вреди на хората и на живите существа, - тя го убива и поглъща; а всичко, което е полезно, - концентрира и възстановява. Учените, изследовали шунгита в един глас заявяват това е чудо!

Действа, но как?

Въгглеродът и неговите съединения заемат в природата особено положение. Впрочем, не само на Земята, но и в Космоса. Въглеродът се намира в 4-та група 2-ри период на Периодичната таблица на Менделеев. Той се явява единственият елемент, при който валентността и координационното число съвпадат; този элемент притежава способността да дава съединения практически с всякакво число атоми във верижна последователност във всякакви съчетания. Въглеродът е структурна единица на огромно число органични съединения - както природни, така и синтетични. Съединенията на въглерода ние срещаме навсякъде: в земната кора, (въглища, нефт, природен газ и т н. и т н.), в атмосферата, в цветята, дърветата, във всяко живо существо (енергията, необходима на организмите, се образува в клетките за сметка на окисляването на въглерода).

Съвременните учени разглеждат възникването на живота на нашата планета като сложен процес на еволюция  на въглеродните съединения и считат; че тези съединения могат да служат като носител на живот във всеки участък на Вселената. Периодическият закон затова е закон, защото действа повсемесно. До неотдавна на науката бяха известни три кристални модификации на въглерода: диамант, графит и карбин. (Последният е получен изкуствено, и за него не става дума сега.)

Диамантът е супертвърдо кристално вещество. Графитът - супермека мастна маса. Това са две крайности, които са вълнували и привличали към себе си учените от всички страни. Руските химици и физици са успели да разслоят меката крайност - графит и да получат от него материал, който реже диаманта като масло. Така са се появили (или, по-точно, са обозначени, защото те винаги са съществували, например в шунгита) фулерените, за които сега говори цялата планета. Фулерените – това е особена, нова форма на съществуване на въглерода. Структурата на молекулите на фулерена напомня покритието на футболна топка и представлява сама по себе си кухи йони на въглерода. Без да се задълбаваме в химико-физичните дебри, ще кажа, че откритието на новата форма на съществуване на въглерода е обявено за сензация на двадесети век, а новите материали, получени от тази форма, -за материали на двайсет и първи век!

Интересно е, че в самото начало едно от перспективните направления за открития е било получаване на противоракови препарати. Но после, в търсене на нови материали, медицинският аспект е останал някак в страни. Наистина, Олег Анатольевич Рысьев, кандидат на физико-математическите науки, директор на ООО "Минеральная продукция", с когото аз обсъждах този проблем, счита тишината около темата "рак и фулерен" за добър знак: "Щом мълчат; значи, работата върви, и навярно интензивно. Вижда се, че някой е близко до получаване на нов препарат. Значи; ще мълчат до последно, докато не могат да предявят своето изобретение човечеството".

Но нас, какво ни остава, защо да ч